В едно далечно кралство, в едно далечно господарство, живеели семейство дракони. Татко Дракон, Мама Дракон и двете им деца - Големият Дракон (ГД) и Малкия Дракон (МД). То това си било едно нормално кралство, само дето изведнъж станало много студенооо. Ма, студено - маматаситрака. Отвратително. Като тука. Дума да кажеш - замръзва и пада на земята. Да съ изпикаеш навън и замръзва. Минаваш след един час и изпиканото още виси. УжасТ ти казвам...

 

А температурата пада...

 

И… E те в тоя мраз Малкият Дракон (МД) казал на Големия Дракон (ГД):

- Абе, брат, писнА ми от тоя студ. Взеха да ми замръзват шиповете вече.

ГД: - Брат, ти още немаш шипове.

МД: - Мамка му! Пак съм забравил да си сваля космодиска...

ГД: - Абе, брат, тука останА ли нещо за пиене?

МД: - Вода.

ГД: - А нещо по-твърдо?

МД: - Лед.

ГД: - Мамка му и @%#@*^@%#%@^*&^! И точно в това време на вратата... „Дум! Дум! Дум!”

 

ГД: - Ей, тва чукане чаках!

МД: - Аре ма, пача. Колко време ща чакаме? Давай кашона и ми се пръждосвай от очите.

 

След 30 сек...

 

ГД: - Донесла е каса водка, ма е замръзнала. Их бе дееба. Ся требе да викаме оная, дето отваря бутилки с циците.

 

След 5 мин. „Дум! Дум! Дум!”

 

ГД: - Парола!

Отварачката: - Водка!

ГД: - Не! „ Мастика „ е. Ма, аре влизай, че баялдисахме от жажда вече.

 

След малко...

 

МД: - Абе, брат... След третата бутилка, тая водка не ми се струва вече толко гадна.

ГД: - Брат, на тебе тая водка да не ти е вода, бе?

МД: - Горе-долу.

ГД: - Ми пий веднъж вода тогава!

МД: - Е, нали това правя, де!

 

След още водка...

 

ГД: - Хлъц! Скивай, брат, вече бълвам лед.

МД: - А аз кат кихна и напрао правя сняг.

ГД: - Брат, фърли малко сняг в Банско, да вземат да покарат малко ски тия тупани, че от 3 дена не са престанали да пият, ще оповръщат всичко...

 

След 55 мин... Температурата продължава да пада...

 

ГД: - Брат, казАх Банско. Не София. Обади се ББ.

МД: - И кво каза?

ГД: - Да пропусна ли псувните?

МД: - Да.

ГД: - Ми... Нищо не каза.

 

След малко...

 

ГД: - Хлъц!

МД: - ЕЕЕЕЕ, брат, ти направо се престара. Кво ще го правим ся тоя лед?

ГД: - Брат, половината ще го наречем Аляска, а другата половина звънни на Азис да дойде, да си го прибере, че с тая песен „Дай ми лед” всичко орева.

 

След още по-малко... Температурата продължава да пада...

 

МД: - Абе, брат, усещам как почва да ми се смразява кръвта.

ГД: - Брат, ние сме студенокръвни.

МД: - Мамка му! Значи са ми замръзнали яйцата.

ГД: - Брат, ние нямаме яйца!

МД: - Брат, моля те кажи, че и цици немаме.

ГД: - Неаме брат. Седнал си си върху топките.

МД: - FUCK!...

ГД: - Абе, брат, като каза цици, ние май имаме среща с японските драконки в дискотеката...

 

МД: - Тате, тате, може ли да отидем на дискотека?

Татко Дракон: - Може. И ако видите майка ви, кажете й да се прибира!

 

След малко...

 

МД: - Абе брат, не усещаш ли, че нещо взе да става по-топло?

ГД: - Е как няма. Дъртият беше забравил да затвори вратата на фризера...

 

 

ГД: - Брат, казАх Банско. Не София. Обади се ББ.

МД: - И кво каза?

ГД: - Да пропусна ли псувните?

МД: - Да.

ГД: - Ми... Нищо не каза.

След т'ва съм нокАлт! :Д

Замръзваш ми усмивката на лицето!!!