Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2010 15:43 - Хрониките на един кандидат непушач!
Автор: 5thangel Категория: Други   
Прочетен: 7376 Коментари: 7 Гласове:
5

Последна промяна: 11.04.2010 17:02


Изминават вече почти два дълги и мъчителни месеца, откакто моя милост отказва цигарите. Ако знаех, че процесът ще е толкова страдалчески, инквизиционен и отвратителен, сигурно щях да предпочета да ми вкарат с катетър 5-6 кила амониева селитра, или пък син камък, или напрао да ми направят клизма със сярна киселина. От едно известно време не съм съвсем сигурна дали шсъ чалдисам скоро, или вече съм необратимо аварирала, ма докато не ме освидетелстват компетентните специалисти, нямам намерения да се отказвам от начинанието си, щото съм упорита като... хроничен запек, твааа като хронична кашлица. Целият този процес ме докарва до пристъпи на мозъчна парализа, но в редките моменти на просветление успявам да намятам някакви записки, щото иначе ще откача съвсем... И така... На вашето внимание - „Хрониките на един кандидат непушач”!

 

Ден 1-ви. Рано сабахля изиграх една шопска ръченица с македонски ентусиазъм в/у кутията с останалите налични цигари. Всичко направИх мазало. 15 мин. не можах да изчистя. По обяд започнах да се чудя какво да си правя ръцете след като вече не пуша. Помислих си, че тая идея с отказването на цигарите май ще се окаже доста тъпа. Самоуспокоих се моменталически, че всяко начало е трудно. Трябва съм твърда. Пуши ми се.

 

Ден 2-ри. Снощи докато се опитвах да заспя измислИх какво да правя с ръцете си. Към 17:00ч. имах налични - 700 грама домашно приготвен течен шоколад, 1 кило домашни сладки, 2 кекса - един сполучлив и един несполучлив (щот забравих да му сложа олио) и едно руло „Стефани”. Направо се престарах, но доста ми се пуши. Май шсъ пУбъркам!

 

Ден 3-5-ти. Свършиха рецептите в готварските книги. ЗаринАхме се в храна. Мъж ми и детето все още упорито отказват да ядат това, което готвя от книгите. Опитах манджите си. Увехнах като попарено лале. Ужаст. До довечера, ако не си измисля някакво друго занимание, утре сутринта сама ще си сритам задника. Пуши ми се. Шсъ пУбъркам!

 

Ден 6-ти. Снощи нищо не измислих. Цял ден прекарах в чудене как сама да си сритам задника и почти забравих, че ми се пуши. Вечерта обаче мъж ми се прибра с цял стек цигари. Вече не се чудя как да сритам моя задник, а неговия!

 

Ден 7-11-ти. Чистих. Реших, че ще помогне. Почти се „напушИх” от миризмата на препаратите. Грух! Бау! Мяу!... Пфу, по дяволите!... Кво ми става?!?! Исках да кажа, че тея дни се чувствам прекрасно.

 

Ден 12-ти. Пак се престарах. Полирала съм ламината до такава степен, че от хола до спалнята се стига за нула време особено, ако се плъзнеш с вълнени шушони. Много сме доволни всички. Детето най вече, тъй като след първия ми опит не успях да спра навреме и акостирах в коша за пране.

 

Ден 13-ти. Наложи се да сложа пред вратата на спалнята нощното шкафче, да има къде да се спирам, щото мноо трудно и болезнено се излиза изпод спалнята. Имам 7 синини, които са в целия цветови спектър на синьото. Приличам на картина на Пикасо от този му период, а мъж ми вече се справя като Евгени Плюшченко. Ужаст. Все още ми се пуши. Шсъ пУбъркам!

 

Ден 14-ти. Временно преустанових чистенето докато ми минат синините. Отново ми се пуши и вече не знам какво да правя. Реших да си попея. След арията на тореадора от „Кармен” и „Ла дона е мобиле” на херцога от „Риголето”, съседката отдясно дойде с физиономия, която може да вкисне литър прясно мляко от 3 метра, да ме пита кога ще престана да се дера като паун в амок. Засрамих се.

 

Ден 15-18-ти. Не смея да готвя, да чистя и да пея. Пуши ми се. Шсъ пУбъркам.

 

Ден 19-ти. Пих кафе с Ирина, която пуши червено боро. Сетих, че мога да вдишвам по някой друг кубик цигарен дим, докато тя пуши. През останалото време мрънках. Ирина ми каза, че ако не престана да мрънкам ще ми срита задника. Веднага спрях, щот тя не си поплюва. Вечерта душих дим, докато пушеше мъж ми. Доволство.

 

Ден 20-22-ри. Нито ми се чисти, нито ми се готви, нито ми се пее. Занимавам се основно с вдишвателни упражнения.

 

Ден 23-ти. Отново се престарАх. В резултат на тренировките съм се сдобила с обонянието на немската овчарка от играта „Познай в чия чанта е канабисът”. Сега с едно подушване на въздуха мога да установя не само кви са поръчките на ресторанта, който се намира през три преки, ами и кой от клиентите какъв парфюм ползва, както и на кой му миришат чорапите. Ужаст. Шсъ пУбъркам!

P.S. Съседите от първия етаж току що запалиха пурета давидофф и пура ромео и жулиета. СеГса явно е бил добър.

 

Ден 24-ти. Шсъ пУбъркам! Тоя път не само защото ми се пуши. За 24 дни, мама се обади 3 Х 24 пъти, да ме пита дали не съм пропушила отново. Направо и тя се престара. Вече като звънне телефона и душата ми слиза директно в петите. Трудно е да стоя далече от бойната й секира, особено с тези 1234567890 безплатни минути към моят номер. Пуши ми се, ама не смея да й кажа, че ще ме направи на бъз и коприва.

 

Ден 25-ти. Скука. В ресторанта за обяд готвят филе от акула с орехов сос и куцо пиле с домат. Пуши ми се. Шсъ пУбъркам!

 

Ден 26-ти. До обяд беше скука. Следобеда се обади отново мама да ме пита дали не съм пропушила. После се обади и тате. След това разговарях първо с баба, после с дядо по същия казус. Обади се и брат ми. Каза, че ако пропуша ще дойде специално от Кипър да ми срита задника. След това се обади Ирина със същия въпрос и мераци към задника ми. После се обадиха Ани, Марияна и Петя... Абе, всички да не са се наговорили днес?! Ааааа! ШМЪ пУбъркат!

 

Ден 27-33-ви. Чистене, готвене, пеене... В общи линии - скука. Вече нищо не помага. Не издържам. Много ми се пуши.

 

Ден 34-ти. Почнах да се притеснявам. Явно в резултат на никотиновия глад, иначе кроткият ми нрав взе да наподобява този на гърмяща змия с хроничен запек. Сама себе си не мога да понасям вече. Трябва да си намеря някакво по-ефективно занимание. От някаква промоция в хранителния магазин ми се падна запалка. Дорева ми се.

 

Ден 35-ти. Снощи сън не ме хвана. Съпружеското тяло ме посъветва да броя на ум, за да заспя по-лесно. Докарах го до 39628... И после... После дойде време да ставам. Цял ден не само ми се пуши, ами ми се и спи. Шсъ пУбъркам.

 

Ден 36-ти. По изнервена съм от загазил с храносмилането бенгалски тигър. От чудене какви да ги върша (да не мисля колко много ми се пуши) реших да разглобя тостера и да го почистя основно. Разглобих го. Почистих го. После пак го сглобих. За пореден път се престарах. Останаха някакви части. Карай... То и миналият път останаха.

 

Ден 37-ти. Спокойна съм като стрида. Записах се на народни танци. За аматьори. Дали защото не пуша, ама успях да изиграя 5-6 хорА, без да се спъна в собствените си крака и без после да си изкашлям джигера. Оказа се, че имам десен и ляв крак. Бях останала с впечатлението, че съм с два леви. Доволна съм. Три пъти в седмицата ще се „лекувам” с танци. Временно забравих, че ми се пуши.

 

Ден 44-ти. Народните танци май ми се отразяват много добре. Единствения проблем е, че на почивката почти всички започват да пушат... Все още гледам димящите цигарите с жалния поглед на страдащо от колики теле. Е, в такива моменти усещам как сърцето ми натежава като Гибралтарската скала... Пуши ми се. Шсъ пУбъркам.

 

Ден 45 – 55. Танци. Скука. Танци. Скука... Чат-пат чета книги, да не заслабна на мозъчна обиколка. Все по малко ми се пуши. Може и да не се пУбъркам.

 

Ден 56-ти. Усетих, че съседката пуши на терасата. Излязох да подишам цигарен дим не защото зверски ми се пуши, а просто ей така за спорта. Ха, на улицата има нова дупка. Всеки път, когато някой не видеше дупката и се пребиеше в нея, такива псувни се разнасяха, че... Цял следобед конспектирах псувни. Супер. Изобщо забравих, че ми се пуши.

 

Ден 57-ми. Една приятелка от танците ми каза, че при отказването на цигарите първите шест месеца са най-тежки и критични. Е направо ме успокои, няма що... Шсъ пУбъркам! Още близо 4 месеца мъки.

 

Ден 58-ми. Всичко е повече от нормално. Някак различно. Хм. Странно. Замислих се- нищо. Пак се замислих - нищо. Трети път – нищо. И по едно време си викам: „Ааааа, тука има нещо”. И изведнъж подскочих като ужилена антилопа. НЕ МИ СЕ ПУШИ! Ужаст! Шсъ пУбъркам!

 

 

 

 

 

 



Тагове:   непушач,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bapha - хахххахха...
12.04.2010 08:03
е, запали, и без това се притеснявам че побъркването скоро ще ти липсва...
Много хубаво и точно за понеделнишко утро :)
весела седмица, без много побъркване
цитирай
2. chris - май твърде късно си се изнервила ...
12.04.2010 10:05
май твърде късно си се изнервила даже :-)
цитирай
3. анонимен - браво
19.05.2010 21:41
Сега можеш да станеш парфюмериен нос или дегустатор с този нюх.Поздравявам те с новите ти предобивки здрави бели дробчета,нос , желязна воля и няколко професий ,в тая криза все някоя може да запотрябва...
цитирай
4. weasell - :)
07.07.2010 17:47
Е, това е най-доброто отказване от цигари, за което съм чувала :) Де и моето да беше толкова забавно, да се побърквам и аз, ама на... Мина само в ядене на солети и на други тестени произведения, 10 кг отгоре и странно оредял приятелски кръг... Ама минаха мъките вече. Гордо нося титлата Две години без цигара, ни една дори :) И сърцето ми спря да тупурка странно, и финансово се постабилизирах (то може би сърцето затова се е поуспокоило), че и енегрия имам, направо съм от power rangers (жълтата).
Та желая ти успех с начинанието... и с народните танци (и аз към тях се бях присламчила, ама ентусиазмът ми нещо не работоше в моя полза, а искаше да си лежи на дивана).
Поздрави!
цитирай
5. анонимен - Няма да ги отказвам!Уплаших се!...
08.01.2012 17:14
Няма да ги отказвам!Уплаших се!Може и да се побъркам ,знам ли?
Води, обаче хронологията редовно и я споделяй,кой знае....може и да опитам:))))))))))))
цитирай
6. coacoa11 - Това не е истина!!!
15.12.2012 11:19
Шсъ пУбъркам ... от смях :)
цитирай
7. 5thangel - :)
17.12.2012 11:55
Сакън недей :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 5thangel
Категория: Други
Прочетен: 211299
Постинги: 37
Коментари: 157
Гласове: 581
Архив
Календар
«  Ноември, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930