2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
След поредното 3 часово движение на/под/над/във всички магазини за коледни и новогодишни украси със скорост 100000000 лв/ч. настъпи и дългоочакваният момент да украсим елхата. Семейният съвет единодушно реши- лампичи в ръцете на детето да не се предоставят в никакъв случай, защото след последното фиаско (коеото няма нищо общо с лампички и пр. дивотии) никой не е в сила да ме убеди, че 8 годишно диване НЕ може да запали огън с голи ръце. Не, че съм нехайна майка, просто халпето е щуро за девет села и половина.
Слиза съпружеското тяло в мазето за да вземе елхата, защото елхата ни е изкуствена и там я съхраняваме, и естествено слизайки долу установява, че е за пореден път разбито. Елхата са ни я оставили (явно по коледа крадците са милостиви), но от 5-та ми чифта обувки, които съм имала неблагоразумието да сваля там, липсват левите такива. Мдааа. Крадците не са това което бяха. Да се чуди човек за какво са им 5 леви обувки от различни чифтове. И така... Украсяването на елхата започна напълно нормално за такова начинание, а именно с репликата „Ууууупс” от детето. Последното изпуска по традиция кутията, в която бяха прибрани оцелелите играчки от миналогодишната елха. В резултат на което, кучето със скорост близка до тази на светлината, успява да замъкне един гирлянд и една камбанка незнайно къде. Ако имам късмет по време на пролетното почистване ще намеря остатъците, а ако нямам късмет, още на следващият ден новият ми килим ще е украсен с издрайфан гирлянд. И докато се чудя кое от двете ще ме споходи, чувам репликата: „Уууупс... Ами аз... Таковата”. Детето е успяло да обърне елхата. Е... Докато стане време да я развалим, ще я бутне поне още 17 пъти.
Голям зор видяхме с уползотворяването на играчките и гирляндите по предназначение, тъй като елхата бе една, а броят на джунджуриите, които трябваше да се закачат на нея клоняха към плюс безкрайност или някъде там. От тежеста на играчките горката елха се обърна още 2 пъти, което бе рай за кучето, защото успя да замъкне още една камбанка някъде, а за моя още по- голяма „радост”- цялата къща се „обзаведе” с модерният за сезона златист брокат.
След кратък ПУЦ на тема- „Как да размотаем коледните лампички и да калим нервите си едновременно с това, без да се самообесим на кабела” успяхме да „окабелим” целият апартамент. Е... Почти целият. Голям зор видяхме докато убедим малчугана, че не е добре да пишкаш на фона на лампички с цвят- нееежна резеда...
Черешката на тортата по стар български обичай бе пускането на лампичките „в действие”. И ако след първите 7 сек. не изключи централният шалтер на кооперацията или тока на половината квартал- значи сме се справили експертно. Включваме. Задишие. 7 сек. очакване. Светнахааааа. Урааааа. Всичко е нормално. Мнооого красиво, цветено и фешън. Лампите светят в различен ритъм... Абе, знаете как е. А ние сме доволни и припкаме насам- натам като пърлета пред майка. По едно време обачеееееее чувствителният ми носен сензор усеща лека миризма на дим... Детето не е пипало нищо, нали изрично му забраних. Знам си аз, че много хубаво не е на хубаво... Почваме неистово да търсиме причината. Тука- там. Няма. Всичко е ок. И тоя момент се звъни на вратата. Съседа отсреща кърши пръсти, черен кат катран и обвит в облак дим: „Комшиииии, аз тука да ви кажа. Не се шашкайте... Направих една беля... Запалих камината, че ми беше студено... Ама съм забравил да сложа кюнците и малко одимих...
Прооосто нямам сили да напиша нещо за финал... Камината без кюнци обяснява защо...