Голям карък съм, ей. Обмислям варианта да си сменя фамилията на Каръкова. То бива, то може, ама това моето на нищо не прилича. Запазваме хотел за почивка на море- 2 дни преди да тръгнем се оказва, че някакъв багер копал в съседство и „без да иска” срутил хотела. Е, намерихме си друг хотел... Ама се оказа, че е не на 100, а на 100000000000 м от морето. Тия нули в офертите за нищо ги нямат, беее. За 7 дни навъртяхме 777777777 км до плажа и обратно. Мани това, ми валеше през повечето време. Хванахме ръжда, не тен. Дето се вика, добре, че нямаме акули по морето, че с моята каръщина или щеше да ми се падне свирка без топче или глуха акула. Решихме да ходим на балкан. Имахме сериозна уговорка. Голяма компания. Взехме да умуваме какво ще е най- подходящо да вземем за хапване. Решихме да си изпечем прасенце. Някои искаха заек. Преценихме, че заека няма да стигне за 10 човека. Стигнахме до консенсус. Вземаме едно прасе, пълним го със заека, а заека пълним с кюфтета. Всичко точно, ама а-ха да тръгнем на балкан- запали се планината. Последната събота се наложи да ходим до Македония. Близък приятел имаше юбилей. В петък видях, че ми е изтекъл задграничното паспорт. Хоррор. В събота сутринта разбрах, че вече можело да се минава само с лични карти. На границата искаха да ме глобят 50 еврА, щот не си хвърлих фаса в коша за боклук (принципно все ги хвърлям в кошовете, ама тоя път какво ми стана, не знам). Разминах се с рушвет от 10 евро и предупреждение, че ако кажа някъде- ще ми се случи тройно критичен ден с елементи на трилЕр. Не смеех да запаля цигара после. Хотелът там беше 4 звезден?!?!?! В него преброих около 20 канапета. Или тука се правеха грандиозни купони или дизайнерът е страдал от болезнена страст към канапетата. На където и да се обърнеш- канапе. Стаята наистина- N звездна и малко по- голяма от Европа. Че и естетична. На стените имаше 2 големи картини, все едно някой слон е повръщал боя върху платната, а килимът беше на усукани бели и черни ивици, които в хармония с цветовета на масата и изобщо на цялата стая, създаваха впечатление, че някаква чудовищна зебра е дошла да издъхне там. Аз съм естет човек. Да се похваля- художник. Бях сразена от съчетанието на цветове. Идеше ми да драйфам на килима. Всичко останали стаи бяха със съвсем нормална мебелировка и цветове. До тук нищо необичайно за късмета ми. Тамън свикнах с обстановката и реших да си затворя вратата на стаята и дръжката ми остана в ръката. Лампа в банята нямаше, а капака на тоалетната чиния изобщо не бе застопорен. Така разбрах, че имаме и вана в банята де. Повик на естествена нужда за чуркане, сядане в/у  въпросната тоалетна, занасяне и  дирекно се озовах във ваната. Едва се свестих, чесТно. След това обаче видимо обнадеждена от наличието на вана взех, че изсипах две шишенца концентрат за пяна във ваната. За една цигара време на балкона и вана оставена без надзор- банята до половината се бе напълнила с пяна. Бук- вал- но! От „радост” затанцувах хула. Ама спирам до тук със слънчевите словоизлиания, че ще ви докарам някой слънчев удар, а и докато пиша 2 пъти спира тока и почнах вече здраво да се нервя...

Вероятно всичките глупости, дето редих до сега нямаше изобщо да ги напиша, ама сутринта се пребих в една дупка. Тва ВиК разкопало цялото град и то с такава скорост се множат дупките, че „копачите” имам чуството, че са с по един амфетамин в задника- бързииииии. А да, освен падането си ралях кафе в скута и си ударих коляното в масата. Почвам леко да ставам склонна към предрасъдъци...

Това е! Реших! Ще се самономинирам за карък на годината! И най- важното- ще се самопровъзглася!

Съчуствия може да ми изпращате на кратък номер 123456789   (123456789 лв/ без ДДС)