Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2008 12:55 - Миг
Автор: 5thangel Категория: Други   
Прочетен: 1817 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 27.03.2008 13:11


Миг… Още миг ме обичай
Миг… Още миг остани
Миг… Още миг да те има
После тръгвай, не спирай… Върви!
........................................................................................................................................
Дори не се обърна да го погледне за последен път. Дори не затвори вратата след себе си.
Така правеше винаги. Не допи питието си, не допуши цигарата си. Така правеше винаги. Взе малката си дамска чанта и просто си отиде. Завинаги. Отиде си дори и „Шанел”. Да можеше да си отиде всичко... Завинаги.
Всяка нощ, в която успееше да заспи я сънуваше. И всичко пак беше невероятно. Пак потъваше в бездънните и очи, пак умираше от сълзите и, пак се раждаше от усмивката и...
После се събуждаше и това, което оставаше от съня, бе умирането...

 Миг безвремие…

След него миг без време
И свят изпълнен със тъга
Миг… През сълзите усмивка
Миг…  Безкрайна самота
.......................................................................................................................................
Сложи и последната дрешка в сака. Едва закопча ципа. Понечи да го вдигне, но тежестта му  беше непосилна за слабите и ръце. „Ще се справиш. Голямо момиче си” каза си на ум и започна да влачи сака към входната врата. После до колата. Някак успя да го сложи в багажника. Потегли...
За кой ли път идваше в домът за сираци. Трети, или може би четвърти. Обичаше децата. Много ги обичаше. И всеки път си тръгваше със сърце по- тежко от сака с дрешки, които им бе донесла. Но не можеше да спре да идва. За тях бе „хубавата какичка”, която им даваше дрешки и лакомства. Може би я обичаха. Докато вадеше дрешките от сака и на око преценяваше коя дрешка на кое дете ще стане, се появи То. Около 8 годишно момченце, с абсурдно подстригана почти до кожа черна коса и усмивка, от която липсваха 2 зъбчета.  А очите му... Цялото небе на света...
Как не го беше забелязала до сега...
„Како, виж. В джоба на якето, дето ми даде си намерих кърпичка. Ммммм, много хубаво мирише. Може ли да си я взема?”
„Може разбира се”
„А ти мен може ли да вземеш? Аз ще бъда добричък...”
.......................................................................................................................................
„Пак ли си ходила при „онези” деца?”
„Толкова ли е невъзможно да си осиновим дете... Имаше едно момченце с невероятно сини очи и... Какво се случи с човекът, в когото се влюбих?”
Мълчание...
„Казах ти! Не се трепя по цял ден за да гледам копелето на някоя уличница!”

 Миг  безвремие…

А път в посоки се размива
На къде да бяга моята душа
Посоки в път ли се извиват
А очите взират се назад
......................................................................................................................................
"Усмивката”- един приятел и лепнна този прякор преди години, но и до ден днешен се случваше някой да се обърне към нея така… „ Заради това,  че винаги си усмихната, заради способността ти да се шегуваш с всичко и с всеки и заради това, че дори и в най-абсурдните и критични ситуации можеш да накараш човек да се усмихне. Ти просто подаряваш усмивки”.  Такова обеснение и даде въпросният приятел, когато го попита защо я нарича така. В началото се противеше много на „новото” си име, но после някак свикна,  даже си го заобича… Та кой ли не обича усмивките?
Странно е защо се сети за това точно сега. Нямаше обяснение. Просто се сети и се опита да се усмихне. Обаче не се получи…
Някой и беше казал, че имало разлика между това да си сам и да си самотен. Понякога даже било хубаво да останеш сам за извесно време, но винаги било  лошо да си самотен. Ами когато си сам и самотен? Би трябвало да е хубаво-лошо. Нещо като сладко-горчиво или пък като синьо-зелено. Само дето не е нито хубаво, нито сладко, нито синьо. Лошо, горчиво и зелено е. Но зеленото е нежен цвят, много успокояващ- значи все пак не е толкова страшно. Тя си имаше зелено… А имаше ли усмивки за подаряване?
........................................................................................................................................
„Хей, усмивке!”
Веднага разбра, че викат нея. Обърна се и видя старият си приятел. Не го беше виждала колко?3 години. Русото момче, с което правеха всевъзможни номера на учителите, го нямаше. Към нея вървеше красив млад  мъж.
„Здравей, Владо”
„Как си умсивке? Какво става с теб?”
„Едно и също. Работа, семейство, работа...”
„Ти как в караш?”
„Нищо особено. Работа, работа и пак работа. Този уикенд съм в града. Да пием по кафе?”
„С удоволствие”
„Телефонът още ли ти е същият?”
„Да”
„Ок, ще ти звънна. Сега бързам за една среща, но ще ти се обадя като се освободя...”

Знаеше, че няма да и се обади... Любимата му „Усмивка” се бе превърнала в най- обикновена жена...

Миг безвремие…

А спомени в сълзи се давят
Немеят устни, мислите крещят
Сълзи във спомени изгарят
И с тях на клада мигове горят

........................................................................................................................................
„Мамо, мамо, а кучето колко време ще живее?”
„Не зная, слънце. Много ще живее... Някои кучета живеят 12 години”
„А 12 години много ли са?”
„Много са слънце...”
„Ама, мамо, аз не искам да умира...”
„И аз не искам... Недей да  мислиш сега за това. Време е за лягане ”
„Мамо, а хората умират ли?”
„Ами...  Да, слънчице, умират... Никой не може да живее завинаги”
„А какво става с тях като умрат?”
„Стават звездички, слънце. Като тези на небето”
„Мамо, и ти ли ще станеш звездичка?”
„Ами... Някога ще станa. Но това ще е след много, много време...”
„След 100 години ли?”
„Да, слънчице. След 100 години”
„Ама, мамо, аз не искам да ставаш звездичка... Как ще позная коя звездичка ще си ти? Виж колко много има на небето...”
.......................................................................................................................................
„Докторе, колко ми остава...?”
„Шест месеца, може би осем. В най- добрият случай година... Съжалявам”             
.......................................................................................................................................
Една година лято...
А колко време остана, Слънчице? До следващите 100 години живот?
Миг... Още само Миг...

 

 

 



Тагове:   МиГ,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aman - мале......
27.03.2008 13:05
мале......
цитирай
2. virginblack - Много хубаво пишеш :)
09.05.2008 14:54
"Една година лято...
А колко време остана, Слънчице? До следващите 100 години живот?
Миг... Още само Миг..."........
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 5thangel
Категория: Други
Прочетен: 253596
Постинги: 37
Коментари: 157
Гласове: 581
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031