Ден шести. Час- нЕма.
Обявена е ваканция (ха де(С), познайте защо?). Феновете на Пюзик Райдъл са в шок! Настъпват масова психоза, безредици и стачка във футболен клуб „Малеш” (Микрево). За ваканцията, кандидат- райдълите са откарани на стадьона на „малешевци” да косят трева. С резачки! (междувременно накосяват и 150 кубика дърва за зимата).

Ден десети. Час неизвестен.
Протичането на конкурсът е възстановено. Райдълите заемат местата си. Журито обаче, пак не е в пълен състав. След поредното си закъснение, в залата се вясва Пън- ки... Гол до кръста. И днес (както обикновено) се нуждаел от четирите платна на магистрала „Мизия” за да си изглади тениската, но трафикът бил ужасен... Гледката е потресаваща. Пеенето е отменено. Райдълите хукват при кака Радка- врачката, да им лее куршум против уплах, да им фърля лъжици (пак против уплах), да им фърли боб, царевица, брюкселско зеле и да им сготви пача.

Ден единадесети. Час неизвестен.
Видимо всичко е наред. Жури- checked! Райдъли- checked! Проблеми- йок! Най- после ще се пее. Първа пред журито застава девойка с кошница в ръка.
„Койо си ти ма, патка заспала?” любопитства Пън-ки.
„Аз не съм патка заспала, аз съм Червената шапчица”.
„Ми, къде ти е тогава шапката, ма, дандалея?”
„Въййй, ква съм патка заспала...” казало девойчето и хукнало да си дири шапката.
И те така- пюзик райдъл без Червената Шапчица.

Следващият кандидат:
„Добър ден! Аз съм триглавата ламята Спаска. Дошла съм тука да изпявам Хосе Карерас, Лучано Павароти и Пласидо Доминго”.
Журито е впечатлено. Това, което Спаска  не казала обаче, било това, че предишната вечер се нажулила кат бордюр, с 99 октанова домашна ракия.  Аха да запее и като фърли ино алкохолен огън... Право в мустаците на Мюсли. Трагическа дисквалификация и псувня на немски, трудна за конспектиране.
И те така- пюзик райдъл без ламята Спаска.

 Трети кандидат:
„Добър ден! Да ви се представям. Аз съм Робин Худ! Дошъл съм тука, с моята приятели, да ви изпявам едно интимна- лирически песен...” И запява с един глас... Кат Джеймс Хетфийлд (на млади години). А междувременно аверите на Робин Худ, да вземат да краднат всичкото палстмасови бутилки, ЖиСиЕм-и, метал, салфетки и жица в залата (за малко и силикона на Бесил да краднат, ама тя им набримчила няколко нокаута). Оказало се, че това не било Робин Худ, а Рубин Худ (от факлутето) и приятели. Пълна дисквалификация и трагически обир.
И те така- пюзик райдъл без ЖиСиЕм-и и жица.

Кандидат четвърти:
„Добър ден! Аз съм Снежанка и седемте джуджета, ама джуджетата ги нЕма, щот съм посадила 3 декара картофи и ги пратих да кОпат. Ще ви изпея...”
„Кво ще пееш, ма?! Погледни се, на какво си заприличала от тея картофи. Не можем да те запишем на 4000 хексабайтов харддиск. Аре, бегай да отслабнеш малко...” прекъсва я Пън- ки.
От къде можел да знае, че Снежанка е учила карате при Брус Лии. Като му шибне един прав- ляв ъперкът...Тройно салто с винт и чупка, и право върху баскитарата. Нелепи спомени и категорична дисквалификация.
И те така- пюзик райдъл без Снежанка и без баскитара.

Номер пет:
„Хилоууу на журитууу. Аз съм Али Баба. Имаше и едни 40 разбойници с мене, ама едните ги хвана инфлацията, а другите получиха зелена карта и бегАха в Америка. Та за това съм дошъл тука с Али- са от страната на чудесата, Мохамед Али и Али Макбиил да изпеем една песен...”.
„Аре, почвайте да пеете, бе! Да ви е-ба и геометричната прогресия, дето ми се изсипахте тука” пак е недоволен Пън- ки.
И те почнали да пеят... В хор... Направо в хорор (horror). От скука журито изпада в 17 часов сън...  

Кандидат номер шест:
„Добър ден! Аз съм Аладин. Дошли сме тука с дуетната ми половинка да ви попеем. Само да го повикам ...”
И бръкнал в потурите, извадил една лампа и я потъркАл... Излязъл един  дух... Духът на Клиф Бъртън... С баскитара. А Пън- ки, само това и чакал. Кат видял баскитарата и джаааз- наденАл се право на нея и започнал да клати едни кючеци, кат гладен циганин зряла джанка.Не стига, че бил прост (щото само прост човек може да се надене така), ами от тея китари ептен изперкал...
Директна дисквалификация заради развращаване на член от журито.
И те така- пюзик райдъл без Аладин и компания.

При комисията влиза последният кандидат:
„Какъв си ти,бе? И каква е тая бяла престилка дето си дошъл на кастинг с нея?” мърмори журито.
„Д-р Парасков съм, идиоти такива! И какво по дяволите си мислите, че правите тука! Я марш всички по стаите, че завеждащия отделението ще минава на визитация! И да си изпиете хапчетата, иначе ще ви сложа усмирителни ризи!
И те така... Луд умора нЕма, само се пОти!

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна!