Преди доста време се записах на народни танци за аматьори. С колегите освен, че танцуваме усилено, периодично си правим празненства с и без повод.

В заведението, в което празнувахме този път, освен Нас (танцьорите), които си бяхме доволно навалица имаше и още 2 празненства - едното на Клинична Лаборатория + Патология, а другото на Таксиметрова фирма (действието се развива в сезона на коледно – новогодишни тържества).

Вечерта вървеше с голямо настроение, танци и веселие. Масата, на която бях се оказа твъъъъъъърде близо до дансинга, а както по-късно разбрах... И самата аз се оказах твъъъъъъърде близо до истината (да уточня - тейбъла така бе композиран, че дансинга се падаше от дясната ми страна в непосредствена близост до телеснияТ ми екстериор).

Ние (танцьорите), докато музикалния съпровод беше във фолклорни ритми, както вероятно се досещате направо им скрихме колбите и таксиметровите апарати на колегите, обачеееее като дойде ред на кючеците. Клиничната Лаборатория + Патология се поклащаха съвсем културно - като пикня в чашка, ама шофьооорите... На мен лично ми се скри не само шапката, ми и маската за оксижен, както и некои други неща, ма некакси ми неудобно да кажа. Съседката по място няколко пъти ме сръчка в ребрата, да се овладея, щото съм изглеждала все едно някой ме е ударил с мокър шаран през лицето.

Ритмите на кючека бяха нещо от рода на джа - джа, но моменталически бяха разпознати от жадните за танци люде и естествено отприщиха циклон. Аз изоПщо не съм адоратор на поп-фолка, но след първата кана вино некакси тая музика я понасям по-лесно. Обаче пък никога не съм и подозирала, че мъжете могат да са такива фенове на гюбеците (не че някога съм разсъждавала по тоз въпрос, ма от малкото ми познания в областта на белиденс-а, май съм останала с впечатлението, че на жените им иде по-така от дупИ, да маат гюбеци). Ма ей на...

Точно тогава едно лепкаво подозрение се разходи с мръсни пипала по гръбначния ми стълб и ако съм имала некакви адекватни мисли до този момент, то те се изпариха като семеен призрак по първи петли, щото народа (в това число всичкото таксиметрови мъже), се втурна към бели - дАнсинга, със скоростта на стадо биволи, усетили близостта на водоем през сухия сезон. Джа – джа!

След 17 сек. всичкото танцувално пространство се напълни с човеци, кършещи морни снаги в ориенталски ритми, а около мен атмосферата в дясно на борд преля от... задници! Предимно мъжки такива, с широк диапазон от форма, размер, периметър, диференциал, топография и текстилна обвивка, които се клатеха нагоре-надолу, напред-назад, наляво-надясно, нагоре и надясно, назад и наляво, надолу и напред. Наааааправо ме фана морска болест! Джа - джа! По едно време имах чувството, че някой ще ми седне или в ордьовъра, или върху главата, а пустите кючеци явно едва сега започваха. При очевидното наличието на море от задници, в мен някак съвсем закономерно се породи желанието да ги погаля. С ЧУК!!! С ВИНКЕЛ!!! С БУХАЛКА!!! джААААА!!!

Съседката по място отново ме смъмри. Каза ми недвусмислено, че е крайно време да разкарам тая физиономията на пенсиониран сфинкс от лицето си, щото щяла пак да ме сръчка у ребрата. А на мене талията ми е със задоволителна обиколка, та нямах спешна нужда да се разделя с някое ребро и набързо успях да преодолея културния шок. Джа – джа!

След като бе повече от очевидно, че съм попаднала в меката на мъжките кючеци, съвсем естествено и с немалък трепет започнах да обследвам танцуващите със съсредоточеното изражение на маската на колегата Тутанкамон.

Една част от танцуващите веднага заслужиха моето внимание - от кръста нагоре тялото им бе подвижно колкото статуя на Фидий, но за сметка на това пък топографската анатомия на тазовете им, се движеше със скоростта на ориент експрес, при което облеклото покриващо седалищните мускули и долните крайници на голям брой от танцуващите, застрашително се насочи към пода с ускорение много по-голямо от 9,8 м/с. Гледката на перманентно смъкващи се мъжки панталони ме накара да избягам навън, преди някой да ми се e изсулил дибидюс на масата.

Солидно проветрих черепната си кутия и вече плавно пърхах към масата, когато във видимия спектър на оптиката ми попадна обратния вариант на гореописаното. За сметка на задника, който беше подвижен колкото талпа, гърдите и раменете на танцьорите в този „стил”, изпълняваха застрашителни хоризонтални, вертикални, диагонални и вълнообразни движения, притежаващи йогийска пластика и неконтролируема скорост. Побързах да се добера до мястото си, преди някой откат да ме е светнал по чутурата и да ме прати в безсъзнание на пода за неопределен период от време. Джа – джа!!!

Тъкмо отдъхвах на стола, когато забелязах, че съвсем друга част пък танцуваха така, все едно бяха настъпили високо волтов оголен кабел на трафопост захранващ цял квартал или бяха попаднали по средата на електрическа дъга с висок интензитет. Всяка част от телесната им композиция се носеше в посока различна от другата, а пък ханшът... ех, ханшът им се движеше така, все едно някой  им бе заврял електрошок в задника. Джа – джа! И сега уважаеми гости, специалната награда за най-кръшния танцьор - космодиииииск!

Таман вече доволно изпадах в потрес, когато попаднах на танцуващи, които не изпълняваха никакви съмнителни и застрашителни движения. Еееее... Нейсе! И точно в тоя момент без каквато и да е причина, повечето от тях заподскачаха по дансинга с пъргавината на смилянски боб в нагорещен тиган. В суматохата един настъпи друг, който побутна трети, който изпълни един от оня скокове, на които би завидял всеки уважаващ себе си руски балетист. Последва и пирует, след което няколко от танцуващите дружно се озоваха на пода с такъв грохот, какъвто може да произведе единствено разярен бик в стъкларско ателие... Екстрааа.

Последва 16 сек. хоррор и някъде между цялата дандания и суматоха, чух някой от нашите да казва „Отиваме на дискотека”. А моя милост само това чакаше. Стартирах за диското като за 100 м. гладко бягане. Напъхахме се в някакви таксита и газ. Оказа се, че ще ходим на танцувално място с наскоро обновен интериор, което място, още по наскоро бе отворило очевидно новите си врати. Стигнахме. Аз от толкоз зор щях да вляза в дискотеката барабар с вратата и три реда тухли... Лошото е, че и това щастие не трая дълго. Още след третата крачка замръзнах като гол манекен в празна витрина. Дискотеката се оказа фолктека, а ритмите на кючека отново заблъскаха безмилостно в междуушието ми. Някой ме осведоми, че то по принцип се редувало стила музика по дни, ма ей на... С тоя моя късмет направо ми идеше да се гръмна симулативно с АК на автоматична. А към дансинга изобщо нямах сили да погледна. Настроението ми увисна като мокър чорап и сигурно съм гледала като отровена с гъби, щото една колежка светкавично ми наля питие. Изпих го почти на крак и си бих камшика към вкъщи, щото вече се чувствах като бутилка нитроглицерин, която е по-добре да не бъде разклащана повече!

 

 

 

 

 

 

 

Порядъчно се посмях! :)))))))
Изключително образно! Поздравления!
Аз по-малко щях да издържа.

Малко е длъжко за моя вкус, но явно трябва да освободиш напрежението :)

Обаче аз съм гледала сигурно най-страстните гюбеци - беше в Дупница на някакъв служебен празник и ние като високи гости бяхме настанени в "президиума" - сиреч на една маса с много добра видимост към импровизирания дансинг. Една двойка мъж и жена врътнаха такива гюбеци, то си беше живо е*ане без последното, ако ме разбираш :) Както каза един колега "И мъртвец да е, ще стане".
Като свърши танца чак се зачудих как двамата спокойно си тръгнаха към местата. След тези емоушън май очаквах да се награбят там директно и да довършат започнатото :)))

Много ми хареса разказа, посмях се от сърце!:) Но иначе не е смешно да му се случи това на човек...Ако има нещо, което да не мога да търпя, то това е чалгата, и не ти завиждам за преживяното..:)
Поздрави!:)))

още се търкалям от смях :)
и...викам те на бис!!! :)