Онзи ден паднах в една дупка (май го споменах в един пост). Целият град е в дупки (май и това ги споменах). ВиК, газификация, ремонти по улиците... Идеята ми всъщност не е да се оплаквам от цялата ни „оправията”...

Идеята е, че се загледах в дупките по улиците. Забелязах, че са  най- различни по форма, дълбочина, големина, диаметър, периметър, дециметър и каквото се сетите още. Забелязах, че много приличат на „дупките” в сърцето... По форма, дълбочина, големина, диаметър... Като зейнат едни такива... Загазил си.

Някои дупки по улиците ги запълват с пясък. Някои „дупки” в сърцето също се опитваш  да запълниш с пясък. Само дето при първият „дъжд”, пясъка се отмива, цялото ти сърце става в кал и „дупката” отново зейва. Не дотам ефикасно решение, но е по- добре от нищо. Само трябва да внимаваш с „дъжда”.

Някои дупки ги запълват с камъни. Някои „дупки” в сърцето също опитваш да запълниш с камъни. Хем е „дупка”, хем не е. Хем е сърце, хем е камък. Едно такова става... Остро, ръбесто, студено. От „атмосферните” условия камъните може и да се понаместят, и сърцето на външен вид да добие отново характерната си форма, ама не е съвсем същото... Знаеш, че е пълно с камъни.

Някои дупки ги ограждат с ленти или им слагат предупредителен знак. Понякога това правиш и с „дупките” в сърцето или даже с цялото сърце. Ограждаш с ленти, слагаш предупредителни знаци. С времето „оградите” може и да паднат. Я някой ще вземе да бутне знака, я „вятър” ще вземе да отнесе лентата. Без да иска или нарочно. Ама дупката си стои. Свикваш с нея. Стараеш се да я заобикаляш. Чат- пат боли... Ужасно. Като се напълни с „дъжд”.

Някои дупки ги запълват с асфалт. Понякога това правиш и с „дупките” в сърцето. Почти не личи, че е имало дупка. Е, цвета на парчето асфалт е по- различен от оргинала  и тук- там има по някое ръбче, но поне не се пълни с „дъжд”. Лошото е, че когато най- малко очакваш, някой идва и изкопава нова „дупка”, точно на същото място. Даже по- голяма от предишната. Единствено, което можеш да направиш е да запълваш с пясък, камъни, да слагаш ленти или предупредителни знаци...

В дупките можеш да откриеш какво ли не (наистина! онзи ден паднах в една)- капачки, дъвки, камъни, бутилки, хартийки... Дори и липсващото парче от „дупката” на нечие сърце.

 

 
Това е! Да видите какви мисли спохождат човек като се пребие в дупка и си удари главата!

 

Страхотно :) Толкова много вярно, за съжаление :) Поздрави от Търново :)

Като се понасъберат повечко "замаски" и "плънки" след време се прави основен ремонт- маха се старият материал и се прави нов, хубав.

Поздрави и от Търново :)

едва ли основен ремонт помага за... дупките в сърцето.... поздравления, не от Търново:)

Помага, помага. :))

Време и нова любов за всичkи страдалци!

Като знаеш, че дори и запълнена с пясък, камъни и прочее дупката си е дупка - не прави дупки в сърцата около теб!

Само човекът се чувства призван да хвърля камъни - тогава поне не би трябвало да се учудва, че улучва винаги себе си...

Хм, скоро ще почнем да се чувстваме като Алиса, само дето чудесата в това отношение са кът. Събирам снимки на дупки от година насам, но колекцията е толкова щедра, че и блог пространството няма да ми стигне да ги публикувам.
Родната инфраструктура прилича на холандско сирене, но пък колко насищащ материал за размисъл ни дава...