Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2008 16:02 - ...
Автор: 5thangel Категория: Други   
Прочетен: 2047 Коментари: 1 Гласове:
0



Тръгна. И сега какво? Каза ми "до после". Ама аз искам сега. Мразя я тая твоя работа. Искам да не работиш толкова много. Знам, че не може да е иначе. За сега. Но това не ми пречи да искам. Едно такова ми е. Гадно. Притеснявам се за мама. Много. Не мога да спя като хората. Одавна. Откакато настанаха проблемите. Със сърцето й. Искам да е добре. Тя ще е добре. Сигурна съм! Искам пак да нарисувам първият си портрет на мама. На огромен лист амбалажна хартия. С химикал. Искам пак да съм 4-ти клас. Дори само за миг. Искам да е лято. Онова лято. Тогава бях биолог- изследовател. Твърде абстрактно желание за 10 годишно диване. Дори днес не знам, има ли изобщо така формулирана професия. Искам пак да ходя с приятелката ми Кремена в двора на училището. Да събирам листа, всевъзможни гадинки, бубулечки, пръчки, пясък, камъни и какво ли още не. После да ги гледам през микроскоп и да ги "изследваме". Отказах се от кукла с биберон (по онова време голям хит) за да ми купят микроскоп. Искам да вървим с приятелки ми по онзи път. В края на улицата. По онзи. Неасфалтираният. Боси. Да берем къпини в бутилки от лимонада. От онези смешните. Помниш ли ги? Никой не пие вече лимонада. И едва ли някой бере къпини в лимонадени бутилки. Искам пак да паля кибритени клечки на терасата. Да ги крия под перваза. Брат ми да кове пирони. В паркета. Да берем цветя. За мама. Иглики. Ах. Искам пак да усетя аромата им. Искам пак да й ги подаря. Не помпозните букети. Празни. Безчуствени. Пролетта търсих игликите. Там. В края на онзи път. Неасфалтираният. Имаше поляна с иглики. Не намерих нито една. Само спомен за уханието им. Искам да се кача на бялата черница. Бяла черница. Звучи нелепо, нали? Да чета книжка. Горе. На дървото. В моето царство. Да ям черници. Цял следобяд. До пръсване. Искам да сипвам сол в кафето на дядо. Да крия чехлите на баба. Да се люлея на онази люлка. Вързана на ябълката. В двора. Да рисувам с тебешир на улицата. Искам...




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Някои от нещата, които искаш, вече ...
21.07.2008 17:04
Някои от нещата, които искаш, вече са невъзможни, защото просто си порастнала. Важното е да запазиш хубавия спомен, важното е да обичаш близките си и да им прощаваш грешките и те твоите, защото времето тече и рано или късно ние си отиваме. За близките ни остава само добрия спомен или болката, че сме се наранявали ненужно.
А иглики все още има. Може би не накрая на тази улица, може би малко по-натам или по-високо на поляната, но ги има. Щом и теб те има, всяка пролет ще ги виждаш и ще се опиваш от дъха им. Стига да го искаш наистина и да вярваш в себе си и спомена за това, което си била. Що се отнася до рисуването. Рисувай, можеш го, помня! И с Кремена какво ти пречи да се разходите, няколко години повече? Или, че ще изглеждате нелепо боси - там в края на улицата? Едва ли? Не изпускай непреходното. Рисувай, танцувай, бери иглики и яж бели черници до пръсване. Живей!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 5thangel
Категория: Други
Прочетен: 253508
Постинги: 37
Коментари: 157
Гласове: 581
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031