Знаеш ли, на този ден преди 8 години бях булка.

Каква булка само- истинска принцеса. Седя тука и си мисля как лети времето и едни спомени ме налегнаха... 16:40 ни беше подписването в ритуалната... А денят ми тогава започна рано. Фризьор, маникюр, трескави приготовления и проверки дали всичко е наред, притеснения дали ще смогна за всичко, дали младоженецът не се е отказал в последният момент. Мам се суети около мен, гостите от моята рода са дошли, искат да видят булката, нетърпеливи са... Мам помага за роклята, пази да не си разваля прическата. Баща ми и брат ми не ги пускам при мен. Да се оправят с гостите. Готова съм. Нагласена и накипрена като от списание. Вълнувам се. Излизам да ме видят роднините. Ахват. По- хубава булка не са виждали. Чакаме младоженеца. Майтапят ме, че се е отказал. На мен нито ми се стои, нито ми се седи. Треперя от вълнения. Снова насам- натам нервно. Клаксони ли чувам? Брат ми тича на прозореца. Идат сватбарите. Адреналинът ми е в небето. Не знам на къде да хвана. Паника. Мам ме успокоява- не се е отказал. Живеем на 4-тия етаж. По стълбите ще се качат. Няма да ползват асансьора. Чувам, че пеят. Не разпознавам песента. Затварям се в спалнята. Имам двама втори братовчеди-близнаци по 190см и по 90 кг. Застават заедно с брат ми пред вратата на спалнята. Младоженецът требе да плати за да влезе при булката. На вратата се звъни. Пеят песента "Домакине"... Суматоха. Айде идеме за булката. Не знам какво е било отвън в коридора... При мен влиза кумата. Носи ми букета. Много красив. Оранжеви хризантеми. Прегръща ме и ме целува... Казва ми, че съм много хубава. С нея влиза и мам. Не знае къде се намира. След нея влиза баща ми. И той не знае де оди. Не пускат младоженеца да влезе. Чувам, че му искат пари. Да внимават на колко ще кандисат, че ако ме дадат за 50 лв. ще ги пречукам... Спазаряват се за цената. Влиза мъж ми... Само дето не припадна... Аз също... Помня само, че каза "Господи, колко си хубава..." другото ми е в мъгла. По адет трябва да ми обуе обувката. В спалнята са влезли 100000 човека. До ден днешен нямам идея как са се събрали тогава. Та за обувката. Надява пантофката на пепеляшка и му викам- ааа не, широка ми е и я бутам напред. Слага в обувката банкноти. Втори път- ааа не, още е широка. Пак банкноти. И на третото- аааа не, широка е, изсипа една шепа железни монети. Едва я обух. Ама и обувката му излезе бая солено:) След това отидохме в хола при другите гости. Знаеш как е в такива моменти. Всички ахват, радват се, някои плачат от умиление. По едно бързо наздраве и тръгваме за ритуалната. На излизане пеят- Ела се вие превива, мома се с рода прощава. Всички ревем. От радост, малко от мъка. Баща ми реве най- много. Баба и дядо и те. Мам и тя. Плисват вода и тръгваме. Едно хоро пред блока за сеир на махалата и бегом по колите. А на вън... Убийствена жега. 38 градуса. Едва се диша. Ама в колата климатик. Последен модел мерцедес. С личен шофьор. Мъж ми има добри приятели, с хубави коли:) Влизаме в задната стаичка на ритуалната зала с кумовете. Длъжностното лице ни обяснява нещо. Нищо не запомних. Кой, как, с кого да върви, кога са пръстените, кога е шампанското... Забравих всичко. Чуваме музика, вратите се отварят. Вървим... Родата пак реве.Заставаме един до друг... Длъжностното лице говори нещо. Слушам внимателно, да не изпусна момента с въпроса дали го искам за мъж... Всичко минава по план. Искаме се и двамата. Разписване. Поздравления. Наздравици, горчиво и пр. Изнася ме на ръце... Снимки и бегом марш към черквата...

За сега толкоз. Другата година на тая дата ще разказвам за черквата и ресторанта и изобщо:)

Ай със здраве:)

Ехее, чак ми се прииска да се оженя... Добре, че не ми се прииска да стана булка, че щях да се притесня....
Страхотен разказ и много личен, поздравления.