„Мдааа... Няма да минеш без антибиотик” небрежно ми каза лекарката и взе да пише рецептата... „Малко витамини + едно сиропче за кашлицата и след 3 дни си готова за подвизи. Само внимавай със сиропчето. Може да предизвика сънливост, та недей да шофираш тея дни”... (Язък! Тамън мислех да си покарам трактора и радосеялката).

     Вземам рецептата и си бия камшика до най- близката аптека, че сибаломамата... Температура, кашлица, неразположение- готуранамай... така де- horror! Явно много зле съм изглеждала щом в аптеката ми дадоха витамините бонус (отбелязвам си на ум да не се поглеждам в огледалото, че самоуплах е последното нещо което ми трябва на голият гъ... така де- на главата). Вземам безценните илачи, барабар с нещо за тампературата и аре- go home! А у home- то освен целият цирк ме чака и едно куче на 50 дни, което не знае къде се намира и което пикае из цялата къща. Всъщност, това ми е най- малкият проблем... Да прави каквото ще... Аз просто искам да заспя и да се събудя без хайка асирийски конници да ми препускат в главата и с температура по- ниска от средната в… Ада...

     Антибиотик, 2 парацетамола, една супена лъжица от СИРОПЧЕТО + пижамата с мечо пух и директна инсталация в леглото. Ама след 3-тия прием на сиропчето (щото три пъти на ден се пие)- 14 часа сън!Трилер! Безпаметен!Не мога да стана от легло и да си подредя краката в правилен ход. Пробвах да вървя по стените... Справям се нелошо, но често падам... А и някакъв блед спомен се появи, как кучето ръфа килима... Мамка му! Отбелязвам си на ум да го пребия! Отказвам се от повече опити за ходене... Първият ден на лечението минава в трайно спане.

     Ден втори: Буди ме оглушителен звук. Звънеца. Готуранамай... така де, що ли не го откачих. Отново блед спомен. Този път как кучето пикае в/у килима... Мамка му! Ще го пребия! Отварям вратата и сигурно съм изглеждала много зверски, щото човекът след 10 минутен кататоничен ступор промълви: „Добър ден, ние идваме да монтираме кухнята...” Аз: „?!?!?!?!?!?” (ебаси, колко от тоя сироп изпих вчера, ама спомени- йок?!) „Не е за тук монтажа, объркали сте явно, моята кухня си е тук (или поне вчера беше)”. Човекът: „А да знаете дали някой от комшиите имат за монтиране кухня?” Е те тоя въпрос направо ме срази като саксия с бегония случаен минувач... Дали не прекалявам с дозите от сиропа... „Не знам господине, питайте по етажите...” Още една супена лъжица сироп и още 8 часа сън с бледи съмнения дали това с кухнята ми се случи наистина или беше плод на подложеното ми на висока температура въображение... За всеки случай отидох да проверя кухнята си... Беше си на мястото, ама стъпих в локвичка напикано... Кучето! Мамка му! Ще го пребия! 

    Ден трети: Отново ме буди оглушителен звук. Звънеца. Фичка му лелина 10 часа е. Никакво поглеждане в огледалото, още ме е страх от себе си.Отварям вратата- някакво момиче: „Извинете, аз да не ви събудих?”. „Ааааа не, аз така си изглеждам... Кажете”. Девойката: „Ми за правя едно проучване тука... Скоро ли ви е рожденият ден?”. Аз: „Ами, скоро беше...”. Тя: „На колко станахте?”. Моя милост (гордо): „На 27...”. Девойката: „Ееее, много са, мерси...” Ко речи?!?! Малиииииии, от кога 27 години са много... Оказа се, че проучването било за лица до 20 години... За да понеса стреса пих една супена лъжица сироп и 2 парацетамола. Още 6 часа сън и блед спомен как кучето ми разнася вълнените чорапи из къщата... Мамка му! Ще го пребия!

    Ден четвърти: Никакъв шум. Събуждам се сама... Правя опит да ходя по стените... Справям се успешно... Май вече се чувствам по- добре. Мисля да си направя кафе, но ще започна с една лъжица сироп... Тръгвам към хола, а там някаква смрад на дим се носи. Първата мисъл- Кучето! Мамка му! Ще го пребия! Обаче бързо се сетих, че то няма как да запали огън (е... освен, ако не пие от моят сироп). Гледам комина напукан и от там излиза дим... Ебаси! Вчера като съм пила сироп, кво ли съм правила после... Гледам подозрително към шишето... Оказа се, че комшията под нас напукал печката с дърва и въглища и развил такава температура, че комина се напукал и всичкото дим в нашият хол... Мамка му! Ще го пребия! Слизам долу на скандал... Човекът явно се е притеснил от външният ми вид (аз още не смея се погледна в огледалото) и бурният ми език, щото метна една кофа вода в печката... Другата седмица требе се ремонтира комина...

     Ден пети: Контролен преглед при лекарката. Излекувала съм се, но още една седмица ще пия сироп... Профилактично... Ура! Много съм доволна... А докато дописвам разказа кучето пак се изпика на килима... Мамка му! Ще го пребия!

 

П.П. Кучето с пръст не съм го докоснала. Много си го обичам и още повече му се радвам...

 

ЕКСТРАААААААААААА!

продължавай със сиропа!

Ъъ, аз нещо май не разбрах. Комшията преби ли го последно?

Е какво да го пребия... Той 190 см, 90 кг и 9 години е тренирал самбо... Смее ли човек...

хахахахаха,това кърти комини направо!!! Поздрави за постинга:)))

Ха ха ха,това направо ме уби:)!Ако не е таина как му е името на сиропеца:)

humex
:)
то за кашлицата доста неща хващат по мои наблюдения...

Lorde's Sister?

Как мъ излови :)

Четох те във форОмо=)

Ми... Аз реших да събера всичките си простотии на едно място и тук ми се видя удачно :)

Чудесно решение! Давай следващата! =)

Слушкам и изпълнявам!

завиждам ти у нас беше две деца с грип един съпруг с грип една котка( без грип) едно куче на около 60 дни и две морски свинчета междувременно ходех и на работа- иначе обожавам този начин на писане много е гот
п.п. извинявам се за липсващите преп. знаци мързеше ме да ги пиша.

Последно толкова истерично съм се хилил на "Лабораторните Хроники" !!! :) Внимание, опасно е за здравето, като се задави човек от смях!!!

"Лабораторни хроники" са класика в жанра. Бая клавиатури има да изхабя, преди да настигна титанът на мисълта, който ги е писал:)